Водата е живот!
Никое човешко същество, животинка или растение не може да съществува без нея.
Нашето тяло разпознава моментите, когато не му достигат течности, и моментално задейства вградения си защитен механизъм. То никога не ни предава. Напротив, нашето тяло винаги прави най-доброто, на което е способно, спрямо обстоятелствата, в които сме го поставили. Колкото повече го разбираме, толкова по-добре ще можем да му помагаме.
Има знание, което заслужава да бъде съхранено и предавано нататък, а именно че:
Незаменимите мастни киселини играят ключова роля в поддържането на хидратацията.
Без тях, всяка чаша вода минава през нас, без да остави пълноценно въздействие.
Стрес и дехидратация
Замисляли ли сте се някога какво точно предизвиква дехидратацията?
Оказва се, че всеки стресов фактор, на който сме изложени, било то физически, емоционален или умствен се регистрира в тялото като дехидратация на клетъчно ниво. И тук става интересно! Веднъж щом тялото се обезводни, това от своя страна се възприема като нов източник на стрес. Един вид Параграф 22 или омагьосан кръг – външният стрес води до клетъчна дехидратация, а дехидратацията води до вътрешен физиологичен стрес.
Знаете ли кое е едно от първите места, където се усеща липсата на вода?
Нашият мозък.
Мозъкът ни е съставен от около 80% вода. Той се нуждае от добра хидратация, за да мислим ясно, да се фокусираме, да помним и да се справяме със стреса. Дехидратацията буквално отнема от нас възможността да реагираме спокойно и адекватно на ежедневието.
Водата като енергия
Нека ви разкажа нещо интересно.
В традиционната китайска медицина страхът и стресът са свързани с елемента вода. Елементът вода се свързва с вътрешния поток както буквално, така и емоционално. Той поддържа и контролира дейността на бъбреците, мозъка и централната нервна система – трите системи, които играят ключова роля в поддържането на жизнената ни енергия.
Всъщност, няма защо да се изненадваме. Вероятно знаете, че именно бъбреците отговарят за баланса на течностите в тялото. А както споменахме по-рано мозъкът е органът с най-високо съдържание на вода. Това знание, предавано от векове, ни напомня колко тясно свързани са тялото, умът и емоциите. Когато една от тези системи страда – останалите бързо я следват.
Електролити
Време е да ви запозная с четиримата главни герои в нашата история за хидратацията: натрий, калий, калций и магнезий.
Натрият и калцият обикновено си партнират. Тяхното естествено място е извън клетката в т.нар. извънклетъчна течност. Но през деня, когато слънцето доминира над водата, а нашата активност се покачва, те преминават през клетъчната мембрана и навлизат вътре в клетката.
- Натрият, движейки се навътре, измества калия.
- Калцият, навлизайки в клетката, измества магнезия.
Когато денят си отиде и луната се появи, този процес се обръща.
Натрият и калцият се връщат в извънклетъчната течност, а магнезият и калият се прибират вътре в клетката. В древните традиции се смята, че луната има особен афинитет към натрия, сравнява се с приливите и отливите. Нещо, което се отразява и в нашата вътрешна биология.
Когато този електролитен процес се случва в синхрон с ритъма на деня и нощта, имаме налице перфектен обмен – процес, който може да се случи единствено в организма на добре хидратиран човек. Това е балансът, който поддържа нашето тяло жизнено, съзнанието ясно, а клетките добре хидратирани и функционални.
Време е да ви запозная с четиримата главни герои в нашата история за хидратацията: натрий, калий, калций и магнезий.
Натрият и калцият обикновено си партнират. Тяхното естествено място е извън клетката в т.нар. извънклетъчна течност. Но през деня, когато слънцето доминира над водата, а нашата активност се покачва, те преминават през клетъчната мембрана и навлизат вътре в клетката.
- Натрият, движейки се навътре, измества калия.
- Калцият, навлизайки в клетката, измества магнезия.
Когато денят си отиде и луната се появи, този процес се обръща.
Натрият и калцият се връщат в извънклетъчната течност, а магнезият и калият се прибират вътре в клетката. В древните традиции се смята, че луната има особен афинитет към натрия, сравнява се с приливите и отливите. Нещо, което се отразява и в нашата вътрешна биология.
Когато този електролитен процес се случва в синхрон с ритъма на деня и нощта, имаме налице перфектен обмен – процес, който може да се случи единствено в организма на добре хидратиран човек. Това е балансът, който поддържа нашето тяло жизнено, съзнанието ясно, а клетките добре хидратирани и функционални.
Тялото в състояние на дехидратация
Когато нивата на вода в организма спаднат, тялото преминава в режим на бдителност. Състояние, което можем да наречем сигнал за дехидратация. Това е аларма, с която тялото ни предупреждава, че трябва да се адаптира, за да запази оставащата вода.
Една от първите реакции е повишаване на производството на холестерол, чрез активиране на черния дроб. Този холестерол има защитна функция: транспортира се до обезводнените клетки и се вгражда в техните мембрани.
Целта е да се намали пропускливостта на клетъчната мембрана, така че водата да не изтича навън. По-друг начин казано, функцията на холестерола е да пази вътреклетъчните течности, така че да не се обезводним до смърт.
Но тази защитна мярка има своята цена. По-малко пропусклива мембрана означава и по-трудно движение на електролити. Когато техният достъп в и извън клетката се възпрепятства, клетъчната комуникация се нарушава, енергията спада, а балансът изчезва.
Възпрепятстването на нормалното движение на електролити в клетките оказва видимо и осезаемо въздействие върху здравето ни.
Но тук се появява още един сериозен проблем, типичен за начина на живот в днешно време: хроничният дефицит на магнезий.
Може би ще се запитате: „Защо точно магнезият? Какво го прави толкова важен?“
Магнезият е не просто полезен минерал. Той позволява на калия да се върне обратно в клетката през нощта. Нещо, към което тялото се стреми, за да възстанови своя вътрешен баланс.
С други думи, без достатъчно магнезий, калият не може да се върне там, където е нужен.
И не само това, в условия на намалена пропускливост, натрият започва да се натрупва вътре в клетките в по-големи количества от нормалното. А както знаем прекомерното вътреклетъчно количество на натрий нарушава осмотичния баланс, с което натоварва допълнително клетъчната функция и цялото тяло.
В резултат, има състояние на хронично напрежение, задържане на вода, повишено кръвно налягане, емоционална лабилност…списъкът може да продължи.
В момента, в който този дисбаланс е налице – започват и първите проявления на болестния процес.
Хронична умора
Първият симптом, който най-често остава неразпознат, е хроничната умора.
Състояние, в което се чувстваме по-зле след събуждане, отколкото преди да заспим. Няма почивка, която да ни върне енергията. Няма сън, който да ни възстанови.
При такива хора често се наблюдава нарушение в pH-то на клетката, което бързо се пренася и върху целия организъм. Нарушава се и температурният баланс. Колкото по-силно е обезводняването, толкова по-студен става човекът.
А колкото по-дълбока е дехидратацията, толкова по-дълбоко и сериозно може да бъде заболяването.
Хидратацията е нещо повече от пиене на вода. Тя е носител на енергия. При дехидратация клетките губят способността си да произвеждат и задържат енергия.
Появяват се състояния като хипогликемия (ниско ниво на кръвна захар), което често е свързано с електролитен дисбаланс.
Ако калцият и натрият заседнат вътре в клетката, тялото не може ефективно да регулира нивата на захар в кръвта. А когато това се случи, енергията пада мигновено.
Има нещо, което искам ясно да ви кажа:
Ако в тялото вече има болест, значи в него вече има и дехидратация.
Дехидратацията прави човека все по-токсичен буквално и преносно.
Задържане на течности. Главоболие. Запек. Умора. Възпаление. Хронични състояния…Всички пътища водят към едно и също място – липсата на вода там, където е най-нужна: вътре в клетките.
Ако темата ви е интересна и искате да разберете повече, то бихте могли да попълните формата по-долу.
Ние ще се погрижим да получите информацията на вашия имейл.