Витамин D, често наричан калциферол, е мастноразтворим витамин, незаменим за множество физиологични процеси в човешкото тяло. Значението му се простира далеч от добре познатата му роля за здравето на костите, обхващайки широк спектър от клетъчни и системни функции.
Витамин D рядко се набавя в значителни количества чрез храната.
Най-значимото количество витамин D се синтезира в самия организъм под въздействието на слънчевата светлина върху определени мастни вещества в кожата, подобни на холестерола. Под влиянието на UV лъчите тези вещества се преобразуват в молекула със структура, напомняща на много от хормоните в човешкото тяло. Тя работи в синхрон с паратироидните хормони, за да регулира калциевия метаболизъм.
Пояснение: Паратироидните хормони се произвеждат от четири малки жлези, разположени зад щитовидната жлеза, и играят ключова роля в поддържането на стабилни нива на калций в кръвта. Те регулират освобождаването на калций от костите, неговата абсорбция в червата и реабсорбцията в бъбреците, така че да се осигури достатъчно количество за жизненоважни функции като мускулни съкращения и предаване на нервни импулси.
Любопитно
Фактът, че витамин D се синтезира в нашия организъм, и че е структурно близък до хормони като кортизон и естроген, и че участва в метаболитни процеси, е довел някои изследователи до мнението, че той не бива да се нарича “витамин” изобщо. Може би по-точното наименование е “хормон“.
Витамин D е от съществено значение за поддържането на нормална костна минерализация и костно здраве. Неговата основна биологична роля е да насърчава усвояването на калций в червата и да подпомага поддържането на адекватни серумни концентрации на калций и фосфати. Тези минерали са критично необходими за нормалния растеж на костите, както и за непрекъснатия процес на костно ремоделиране, извършван от остеобласти (клетки, които изграждат костна тъкан) и остеокласти (клетки, които я разграждат).
Недостатъчните нива на витамин D могат да доведат до тежки костни нарушения.
Дефицитът на витамин D в детска възраст може да доведе до развитието на рахит (заболяване, характеризиращо се с омекване и деформация на костите).
Причината е нарушена калцификация на растящата костна тъкан в резултат на недостатъчно усвояване на калций в червата. При липса на витамин D организмът не може да поддържа адекватни нива на калций, което нарушава нормалния костен растеж.
Типичните клинични белези на рахит включват – изпъкнало чело, тесен, сплескан гръден кош с разширени долни ребра (т.нар. „рахитичен гердан“), изкривяване на дългите кости на крайниците (най-често в краката), забавен растеж и изоставане в развитието на телесна маса и ръст.
Ако не се осигури своевременно лечение с подходящи дози витамин D и калций, костните деформации могат да се фиксират и да останат трайни в зряла възраст.
Витамин D, в комбинация с адекватен прием на калций, играе и защитна роля срещу остеопороза при възрастните хора – заболяване, което се характеризира с намалена костна плътност и повишен риск от фрактури.
Синтезиране на витамин D
Интересен е фактът, че когато слънчевата светлина достигне кожата и попадне върху холестеролоподобните вещества, от които се синтезира витамин D, този процес се задейства автоматично – независимо дали организмът се нуждае от витамин D или не. Това се случва, тъй като процесът не е под строг ензимен контрол.
Единственият известен механизъм, чрез който тялото регулира синтеза на витамин D, е чрез ограничаване на проникването на UV лъчите в по-дълбоките слоеве на кожата – реакция, постигана с помощта на пигментация.
Черната кожа, например, отразява само около 24% от светлината, докато кожата на типичен европеец отразява средно 64%. Това означава, че по-светлата кожа позволява по-голям синтез на витамин D, но води и до по-бързо прегряване.
На пръв поглед това изглежда парадоксално. Бихме очаквали хората, живеещи в слънчеви, екваториални райони, да имат светла кожа, за да синтезират повече витамин D. Всъщност е точно обратното, а обяснението се крие в опасността от предозиране. Пигментацията на кожата при хората, живеещи в тези области, служи като естествен филтър, който предпазва от прекомерно образуване на витамин D и съответната му токсичност.
Смята се, че приемът на около 100 000 международни единици (IU) витамин D за кратък период от време може да предизвика симптоми на токсичност. За сравнение, възрастен със светла кожа, който прекарва цял ден под тропическото слънце с по-голямата част от тялото си изложена, би могъл да синтезира до 800 000 IU витамин D (осем пъти повече от считаната за токсична доза).
Когато липсва пигментация, както е при хората със светла кожа или при албиносите, UV лъчите проникват свободно и синтезът на витамин D не се регулира. Продължителното излагане на тропическо слънце при такива условия би могло лесно да доведе до симптоми на остра токсичност.
Това вероятно обяснява защо албиносите, родени без меланин, могат да се разболеят сериозно след дори кратко излагане на слънце. Много хора със светла кожа също си спомнят подобни състояния, често наричани “слънчев удар“, когато са прекарали прекалено дълго време на слънце без подготовка. Възможно е поне част от тези симптоми да са резултат именно от прекомерен синтез на витамин D и последвалото му токсично въздействие.
Когато човек постепенно увеличава времето си на слънце, кожата му започва да изгражда защитна бариера – потъмняване, известно като “слънчев загар”. Това е адаптивен процес, при който се увеличава количеството меланин в кожата. Потъмнялата кожа абсорбира повече светлина и топлина, но в същото време намалява проникването на UV лъчи в дълбоките слоеве, където се синтезира витамин D. Така организмът се защитава от токсичност и позволява по-продължително излагане на слънце без неприятни симптоми като гадене, замайване и слабост.
Хранителни източници на витамин D
Витамин D се отличава с едно важно предизвикателство. Той се съдържа в много малко храни в значителни количества. Това естествено ограничение прави трудно постигането на препоръчителния дневен прием само чрез храната. Поради тази причина много държави разчитат на обогатяване на основни хранителни продукти и на използването на хранителни добавки, за да се поддържа адекватен статус на витамин D в населението.
Най-богатите естествени източници на витамин D са мазните риби – сьомга, пъстърва, риба тон, скумрия и сардини. Особено ценни са и маслата от черен дроб на риби, като например добре познатото масло от черен дроб на треска.
Само една порция сьомга (около 85 грама) може да осигури до 570 IU витамин D
Други животински продукти като говежди черен дроб, сирене и яйчни жълтъци съдържат по-малки, но значими количества витамин D и могат да бъдат полезно допълнение към разнообразното хранене.
Гъбите, макар и растителен източник, също могат да бъдат добър източник на витамин D – по-специално витамин D2, ако са били изложени на ултравиолетова светлина по време на отглеждането им. Този процес значително увеличава съдържанието на витамина в тях.
Витамин D3 е естествената форма, която се среща при хора и животни, и се съдържа в храни като мазна риба, черен дроб, масло и рибено масло.
Какво е витамин D2?
Витамин D2 (ергокалциферол) е сходна, но не напълно идентична форма. Той се получава чрез облъчване на вещество от гъбите, наречено ергостерол. Витамин D2 често се използва в обогатени храни (като мляко и маргарин) и във фармацевтични продукти.
Разликата между D2 и D3 е малка, но съществена – има допълнителни химични групи в страничната верига на D2, което влияе на стабилността и ефективността му в тялото.
С всяка покупка на наш продукт получавате и експертно ръководство за витамин D, подготвено от лекар и консултант хранене – нутриционист. То ще ви помогне да разберете още по-добре нуждите на кожата и тялото си.
Съдържание на ръководството
- Фактори, ограничаващи усвояването и метаболизма на витамин D – стомашно-чревни състояния, засягащи усвояването на мазнини, затлъстяване, хронични бъбречни и чернодробни заболявания
- Лекарствени взаимодействия
- Светлина и пигментация. Tънката граница между здраве и токсичност
- Хранителни източници на – естествени и обогатени храни
- История на откриването на витамин D
- Химия и метаболизъм на витамин D
- Функции и регулация на витамин D
- Витамин D и бременност
- Усвояването на витамин D и връзката му с консумираните видове мазнини
- Заболявания при дефицит
- Биохимични тестове за нивото на витамин D
- Остеопороза и остеомалация
- Препоръчителни дневни дози и безопасни горни граници за прием на витамин D
- Токсичност на витамин D (хипервитаминоза)